Ако Животът беше пътуване с влак

Ако Животът беше пътуване с влак

Ако Животът беше пътуване с влак, сигурно то щеше да започне от една малка, но толкова слънчева гара – гарата на безгрижното детство! Локомотивът ще изсвири, по-точно – изпищи, и ще потегли от първи челен коловоз на Живота.

В началото влакът на Живота ще бъде експресен, след това – бърз пътнически, накрая – товарен. А най-накрая – дерайлирал!

В началото ще му бъде леко, вагоните ще са празни, нищо няма да му тежи – нито минало, нито настояще. Постепенно обаче на всяка гара по линията на Живота ще се качва по една изживяна година. А годините тежат. Някои от тях са леки, но някои са непоносимо тежки. Така вагоните ще се напълнят и препълнят с изживяни години. Локомотивът ще започне да се напряга с всички сили при изкачване, едва ще намалява неудържимата инерция при спускане, на острите завои опасно ще се накланя. Пътуването ще стане не само тежко, но и досадно – влакът ще започне да спира на всяка гара, за да изчака да мине някой друг, по-бърз влак, който е с предимство. Все по-често влакът на Живота ще започне да вижда червени, отколкото зелени семафори пред себе си. Все по-лесно ще става спирането на червено, а по-трудно – потеглянето на зелено.

В началото влакът ще пътува по първи челен коловоз на Живота, накрая – в трета глуха…Там ще го очакват последната гара и нейният Началник. Той ще реши дали тази гара ще бъде последна, или гара – разпределителна. Той ще реши къде ще отиде влакът на Живота – в депото за скрап или във вагоноремонтния завод. Зависи от това какъв е бил влакът – дали е бил експресен, когато е трябвало да се прости; дали е бил бърз, когато е трябвало да се покаже любов; дали е бил пътнически, когато е трябвало да се спре навсякъде, където е нужно малко внимание; дали е бил товарен, когато е трябвало да се понесе нечий чужд товар; дали е бил дерайлирал, когато е трябвало да се саможертва…

Коментари

comments