Бижута със собствен дух! – Виктория Петрова

Виктория Петрова

Младата и талантлива Виктория Петрова от Казанлък създава бижута със собствен дух. В тази статия тя ще ни разкрие как точно го прави, ще сподели опита и емоциите си. Още от малка обичах да рисувам и вярвах, че ще стана моден дизайнер, споделя Виктория.

„Все още пазя скиците от детството, които действат като машина на времето и ме връщат назад. Е, всъщност не станах това, което исках като малка, но станах това, което исках като „голяма“.“

Завършва бакалавърска степен по „Макроикономика“, но всичко, което преминава през нея в периода на обучението, й е малко далечно и чуждо. Спасение и утеха намира само в моментите, в които създава нещо с ръцете си. Преминава през всякакви творчески периоди. До момента, в който не открива материала и техниката, които й стават най-близки… Именно за тях ще ни разкаже по-нататък.

Виктория Петрова

Себеизразяване

Нужни са смелост и воля, за да последваш мечтите си и да се вслушаш в това гласче, което ти нашепва твоите лични и неприкосновени истини. Моментът, в който Виктория придобива необходимата смелост, е моментът в който среща човека до себе си (Валери). Двамата с него започват да споделят не само личния си живот, но и творческите успехи.

Виктория Петрова

 

„Преди две години аз и Валери започнахме да преживяваме едно творческо приключение. Той работеше във фабриката за изработка на музикални инструменти в Казанлък и се зае да ми помага с набавянето на дървени материали (изрезки), които, вместо да се превърнат в средство за огрев, аз преобразявах в бижута. Иначе казано – в средство за себеизразяване. Непосредствено преди това вече ме бяха запознали с пирографията (техника за обгаряне на дърво). За мен това бе любов от пръв поглед!

Едно от най-ценните неща при творчеството е, че това, което излиза из под ръцете ти, не е просто предмет…то е много повече – емоция, спомен, чувство, време, опит, труд и какво ли още не… То дори може да бъде повод две души да се срещнат и споделят дните си!“

Виктория Петрова

Първоначално Виктория сама обработва дървото от А до Я, но това е твърде бавен и трудоемък процес за две фини ръце. Днес двамата работят съвместно и резултатът е налице – изобилие от форми и предаване на една отдавна забравена техника по съвсем нов начин! Всичко това – зад името „SolAvis” (в превод: „слънчева птица“). Името цели да каже, че, стремейки се към свободата (като волна птица) и следвайки светлината, човек може да достига своите лични висини.

Основните етапи, през които преминава създаването на всяко едно бижу:

1.Идеята – генерирането на идея не е лесна задача;
2. Изрязване и шкурене – трудоемък и леко досаден етап;
3. Дялане и оформяне;
4. Пирографиране – бавен и деликатен етап;
5. Изрисуване – тук се обръща внимание на детайлите;
6. Лакиране;
7. Завършване на цялостния дизайн.

httpv://www.youtube.com/watch?v=8fSVtBeskzE

Вдъхновението при Виктория е следствие от мотивацията й да се развива в сферата на творчеството. Много хора си представят „вдъхновението“, като нещо, което просто те спохожда от време на време, но то далеч не е само това. Вдъхновението всъщност е сложен мисловен процес. То е превъплъщение на личността, на нейните интереси и емоции, на обстоятелствата и обстановката, в които тя се намира. То е нещо, което търсиш, намираш, губиш, но най-неочакваното за повечето хора е, че вдъхновението е нещо, което се възпитава в съзнанието. Спохожда те само ако знаеш каква е крайната ти цел и си в хармония с това, което правиш, разказва Виктория.

„Бъдете упорити! Всичко е постижимо, стига да го желаеш истински и да си готов на жертви по пътя, защото те са неизбежни!“

„Един от най-интересните и хубави моменти в творческия ни път беше по време на едно изложение във Варна, от което бяхме част. Това беше едно от събитията, в което имах възможност да демонстрирам на място творческия процес. Една прекрасна дама, в последствие се оказа французойка, се прехласна по видяното и реши да вземе скъп спомен  за себе си и за дъщеря си. Ситуацията беше забавна, защото жената не говореше английски, а ние, от своя страна, не говорехме френски, но някак си – с мимики, жестове и забавни моменти, успяхме да се разберем и да уговорим поръчката за следващия ден. Когато ни навести, за да си вземе поръчаното, ние бяхме толкова очаровани от милото й отношение, че решихме да направим дребен жест и да й подарим нещичко. Изненадата, която получихме съвсем неочаквано обаче, беше, че тя също имаше подарък за нас. Подари ни вино, на чиято бутилка беше изписано „Много щастие“ на 5 езика. Този момент никога няма да го забравя. Това е един от онези мигове, в които си казваш, че това е правилният път. Виждаш, че си успял да докоснеш някого и да оставиш следа. И това се връща многократно.“

Виктория Петрова

Коментари

comments