Интервю с Мирослава Мирчева за самостоятелната й изложба „ВОДА“

23.06 / 2.0

Лято е. Времето най-сетне се усмихва, а на нас ни се иска да се скатаем сянка и да мързелуваме. Това обаче важи само за работните дни. Уикендите са друга бира. Тогава се чудим какво да правим и накъде да поемем.

В тази връзка – освободете си петък вечерта (23 юни), за да посетите самостоятелната изложба на Мирослава Мирчева със заглавие “Вода”. Мястото е Галерия 2.0.

Дата: от 19:00 на 23 юни до 19:00 на 30 юни / Място: Галерия 2.0
Снимка: Мирослава Мирчева / „ВОДА“

Като млад български фотограф

Мирослава стартира проекта си “Вода” преди две години. Снимките, включени в него, са обединени в книга, която на практика е част от курсова й работа. Идеята се разраства и за радост на авторката привлича голям интерес, което пък, от своя страна, я амбицира да я представи пред по-широка аудитория под формата на самостоятелна фотографска изложба. Събитието е одобрено от журито на фотографския фестивал „Месец на фотографията“ и ще бъде част от осмото му издание, което ще се проведе в София.

Водата и нейните състояния

„ВОДА“ има за цел да покаже красотата на водата в различните състояния, в които тя присъства около нас. Това е проект, вдъхновен от живота, разказва Мирослава.

“От малките случки. От всичко, което хората всеки ден пропускат, забързани в ежедневието си. А водата е навсякъде около нас – в реката, в морето, в канала, в небето… Наша е и отговорността да опазим природата си чиста. Умишлено не съм прикривала „следите“, които хората оставят след себе си, за да ги провокирам да помислят за околната среда и за това колко по-хубаво би било, ако няма изхвърлени найлонови торбички. Вярвам, че всеки човек вижда изкуството по свой начин, чрез собственото си сърце и душа. Искам да дам свобода на въображението на зрителя, за да може той сам да избере къде и какво да гледа. По този начин го пренасям на мястото, макар и косвено.”

Мирослава се свърза с мен, възприемайки ме като човек, който подкрепя българското изкуство и се опитва да го популяризира поне малко чрез подготвянето на подобни статии в (макар и) малко известен блог. Тя ми писа с вярата и надеждата, че сред читателите на creativU има хора с интерес към естетиката, културата и изкуството. Факт, в който аз лично съм сигурна и поради който в този момент вие четете тази статия…

Снимка: Мирослава Мирчева / „ВОДА“

Запознайте се с Мирослава Мирчева

Тя е на 23 години, родом от София. Израства в Овча купел по времето, когато там все още има огромни поляни и малко жилищни сгради.

“Имах прекрасно детство – по цял ден играех с момчета и правех много бели. Завърших средното си образование в НСОУ „София“,с профил „Моден дизайн”. Моето желание никак не беше такова, но баща ми настоя да бъде това училище и тази специалност. Нямам абсолютно никакъв талант за рисуване, което ме демотивираше безкрайно. Като прибавим и буйния ми характер, тези 5 години бяха ад за всички – за мен, за родителите ми и може би най-много за учителите ми. Правех само щуротии, не ходех на училище и в един момент всички „вдигнаха ръце“ от мен. Оставиха ме да правя каквото си искам.”

Снимка: Темелко Темелков

Тук ще прекъсна за момент разказа на Мирослава и ще прескоча на момента, в който фотографията намира място в нейното сърце.

“Интересът ми към фотографията се зароди някъде в девети – десети клас. Започнах да посещавам курсове по фотография за деца, въпреки че бях вече голяма за тях. Именно по време на тези курсове окончателно се влюбих във фотографията и оттогава не съм спирала да снимам.

Завърших училище без голяма еуфория. Не знаех какво да празнувам. Някакси не усещах, че съм направила нещо значимо, а и не бях близка със съучениците си. Мечтаех си само за едно – да вляза в „НАТФИЗ“  и най-накрая да уча това, което искам и което правя с удоволствие.

Случи се и бях най-щастливото и доволно момиче. Стараех се много. Снимах, проявявах и копирах с голямо удоволствие. Имах страхотния късмет и привилегията преподавател в първи курс да ми бъде именно доц. д-р Красимир Андонов. Страхотен човек! Много мил, внимателен и спокоен. Подрепата му през годините ми даде много. Краси, ако четеш това, благодаря ти!”

 

Ето така се започва. Случайно или не, през тези бурни периоди, когато не сме точно деца и определено все още не сме възрастни, откриваме себе си. Проявяват се непомисляни до момента интереси, вървим в противоположни посоки. Накратко казано – бурни времена.

Снимка: Мирослава Мирчева / „ВОДА“

Навивам лентата до малко по-близки години, когато нашата млада фотографка вече е в студентка. Но тя сама ще разкаже за зараждането на идеята за “Вода”, както и за първите водни капки.

Идеята

“Идеята се роди в трети курс. Имахме за задача в рамките на два семестъра да подготвим проект и да направим фотографска книга. Тогава нашият художествен ръководител – доц. Иглена Русева, предложи на моя състудентка да направи книга за водата. Ох, как ми се прииска да беше предложила на мен! Много се вдъхнових за такъв проект.

За мой късмет, колежката ми не прояви интерес към идеята и реших аз да се заема. Започнах да снимам веднага. Исках да представя водата в колкото се може повече състояния и форми. Всичко ми се получаваше с лекота. Избрах снимките да са черно-бели и да бъдат заснети на филм.”

Покрай този проект Мирослава научава много за себе си и за отношението си към живота и фотографията. Има свободата да снима, каквото си иска, и вярва, че ще й се получи. Някои от фотографиите говорят сами, други са малко по-абстрактни, с идеята да провокират въображението на зрителя, споделя авторката.

Снимка: Мирослава Мирчева / „ВОДА“

И сега какво?

Сега е на финалната права на висшето си образование. Тепърва й предстои да се дипломира. Разказва, че мечтае да реализира проекти, които да са в полза на обществото, тъй като вярва, че фотографията има силата да променя живота ни, да се бори с нагласите и предразсъдъците.

С тези думи ще завърша статията си и ще ви припомня за датата и мястото на самостоятелната изложба на Мирослава Мирчева “Вода”– едно събитие, което определено си заслужава да посетите този петък.

Коментари

comments