Български Вампирски роман. Интервю с авторката Гергана Йоханова.

Името й е Гергана Йоханова родом от Плевен, а новината която желаем да разкажем е, че Гергана издаде първата си книга!

Романът „Наследницата”,  част първа от поредицата „Кралицата на Здрача” от ИК „Монт” вече е в книжарниците и слави младата авторка.

„Реших да напиша книга за вампири от тяхната гледна точка, забавна, но също така и която подхваща дин два вечните въпроси на живота, цената на честта, любовта, саможертвата. Знам че има хиляди книги за вампири, но ми беше интересно да напиша нещо за Дракула или Влад Цепеш да и да взема историята като опорни греди и да вмъкна измислица и фантастика,тъй като не съм историк.  Имам румънски корени и реших да покажа една приказка с привкус на хорър.  Исках да пиша за нашите земи и за  Балканския фолклор, заедно с което смесвам и източни традиции и вярвания, давайки на главната героиня азиатска кръв и умения в бойните изкуства.”

„Наследницата”

Октомври 2014 излиза първата книга от поредицата „Кралицата На Здрача” – „Наследницата”, тя намери своите читатели. Взела клишетата за вампирите,  авторката умело ги използва, за да достигне своята оригиналност и да направи един забавен фентъзи роман с по-много от всичко битки, любов, хумор, чак се чудим как ги е побрала джобно издания.

Гергана Йоханова

Втора книга

Много скоро втората книга „Дългът“ ще бъде на книжния пазар. Тя продължава историята за една от дъщерите на Дракула, която води непрестанни битки за трона (исторически Влад Цепеш има само един син), но авторката си е позволила да попълни тъмните места в историята и да сътвори собствен свят, все пак това е художествена литература.

Макар да може да се чете самостоятелно, книгата описва отношенията на Витория и ловеца на вампири със самодивска кръв Филип, раздира я дългът да отмъсти за убийците на баща си, а един стар враг се завръща, за да я накара да оцапа ръцете си с кръв. Стивън е обеща сърцето си на нинджата Марико, но все още не й е признал как е попаднал при Кралицата си и защо й с е заклел във вярност. Елена е влюбена за пръв път и не желае да споделя участта си на вампир. Дълг е да я прочетете!

Гергана Йоханова

За читателите на creativeU Гергана Йоханова предостави откъс от книгата си.

Глава 5 – На кафе

Витория стоеше сама в кафенето. Мразеше да стой така – сама сред толкова хора. Но какво да очакваш от върколаци, те имаха само такива умни идеи. Сякаш не й стигаше слънцето, а и тази навалица. Мразеше да е на такова място. Всички тези хора. Но нали на това му се вика публично място, да има публика, ако нещо се случеше. Взе вестника и се втренчи в буквите повече отколкото в думите и смисъла им. Чудеше се колко от криминалните новини се дължат на такива като нея.

Вдигна тъмните си очила и въздъхна. Сложи ръка на малкото драконче на врата си, под него беше с тъмен потник и дънки, да не бие на очи.

После започна да чете една новина в долната част на страницата, която твърдеше за странни събития около една пещера в района. Витория се зачете в малкото правоъгълниче. Това място беше толкова близо до неотдавна разразилата се битка. Ах, по дяволите, би искала да е там. Всички наоколо я изнервяха, а това не беше никак хубаво, най-вече за тях. Днес не си заслужаваше да носи името на Дракула, тази фамилия не подхождаше на бледото момиче на масата, което не обичаше компания. Не подхождаше на човек, който би се слял в тълпата. Позор!

Тогава вратата на заведението се отвори за пореден път. От лекия полъх тежките й къдрици се  развяха като малки звънчетата и тя свали тъмните си очила и блестящите й зелени очи срещнаха ядосания поглед на Витория. Закачи очилата си на блузката, която откриваше бялата и кожа около сутиена и водеше до късата блуза и блестящата обица на пъпчето й, после се откриваше къса пола, придружена с високи до коляното ботуши. Всички погледи се устремиха към нея, тя им пращаше пренебрежителни усмивки. Беше така неотразима. Заради лекия грим и страните й изглеждаха с цвят.

Витория сведе поглед, не изглеждаше никак добре, тъмната й коса правеше нездравия тен на лицето й по-блед, защото усещаше как енергията се губи сред толкова народ. Трябваше да се постарае малко повече. Да се „нагласи”, да прилича малко повече на човек. Знаеше, че така Симона не я харесва.

 – Какво правиш?

 – Нямам енергия…

 – Тук има много хора, лесно ще си набавим – смигна тя на сервитьорката – сладка при това.

 – Посмей! – бесния тъмен поглед я удари и Симона се размърда нервно на стола.

 – Знаеш, че само се шегувам – намръщи вежди тя

 – Е, щом не ти харесвам….

Коментари

comments