Графитите и уличното изкуство, вдъхващи надежда от стените

Трябват ни много, много цветове и думи по стените

Отвъд вътрешния ентусиазъм, енергията и жаждата за живот в младия човек стои градът с неговите сиви стени и криволичещи улици. Хващам се на бас, че на всички такива като нас в този голям-малък град ни трябва много по-малко от добра инфраструктура, за да се чувстваме прекрасно именно тук, където сме. Инструментите са много, а начинът един: изкуство и действие.

Снимка: Ренета Кирилова

Уличното изкуство цъфти като малко цвете на някоя спокойна уличка

В големите градове на все повече места се срещат различни проявления на уличното изкуство, които не крият своя чар. Графитите в подлезите, шарените електрически табла, вратите на входовете, а вече дори и фасадите на сградите. Това прави впечатление на всички граждани и хич не мисля, че някой наистина има против. В сивотата на деня ще са ни необходими все повече такива градски „картини“, за да усетим атмосферата в собствения си хабитат.

София, 2016; снимка: Ренета Кирилова


София, 2017; снимка: Ренета Кирилова


Големите европейски градове вече следват нотката красив живот, идваща от ръцете на графити артистите. Като най-освободени художници и смели бояджии за старото поколение, те могат да ни накарат да се чувстваме много по-добре дори само със своите рисунки. След като хората в Берлин, Лондон, Лисабон, Барселона, Гранада, Париж, Франкфурт са се доверили на графити артистите за облика на своите градове, наистина не знам защо тук се бавим.

Преди да разгледаме работата на българските майстори, нека отворим книгата с историята.

София, 2017; снимка: Ренета Кирилова



Историята…


Може би историята на уличното изкуство говори много сама по себе си и ще ни разкрие и припомни някоя друга подробност и чудат факт!
Историята на графитите започва от Ню Йорк и неговата субкултура през 70-те и 80-те години на миналия век, а днес се вихри смело из големи и малки градове, сгради, складове, превозни средства и навсякъде в интернет.
Когато става въпрос за изкуство, в началото всичко е малко сбъркано, но систематизацията е напълно възможна.

Първият популярен графити артист, когото ще спомена, е TAKI 183. Той се казва Дарил МакКий, който като студент се влюбва в своя състудентка от колежа. Като жест на неговата любов към нея той написва на всички стени в кампуса наоколо: „Обичам те!“. Идеята да пише по стените очевидно му допада и след като се развихря, Дарил става популярен с псевдонима TAKI 183. Именно той поставя преломния момент в разцъфтяването на графити културата по света.

През 1971 г. американският медиен монопол The New York Times публикува статия и интервю с него, което като събитие категорично променя общественото мнение за графитите и тагването. От една страна, за пръв път толкова голяма медия обръща внимание на градско момче, което рисува по стените, а от друга темата доста нашумява и събира все повече последователи.

Снимка: My modern met


Отново през 70-те години, популярната фотографка Марта Купър среща на улицата момче, което се казва Едвин. Той рисува под псевдонима Донди. Той и Марта започват да разработват съвместен проект, в който фотографката документира работата на Донди и разказва за него в цяла история, която скоро попада в списанието The subway art (свещена книга за артистите от този период).

Корица от списанието „The subway art“; Донди, заснет от Марта Купър; снимка: интернет

Историята се развива с добър темп и през 1983 г. излиза първият документален филм за графити изкуството „The style wars“, филмиран от режисьора Тони Силвър и фотографа Хенри Чанфолт.

Постер от филма „The style wars“; снимка: интернет; оригинал: Марта Купър

Революцията в стрийт арт-а се дължи на Жан Мишел Баскиа, който решава, че уличното изкуство изцяло ще се превърне в съвременно изкуство и ще завладее света. Самият той прави успешни колаборации с артиста Анди Уорхол и Дейвид Боуи.
     


Отличителна революция в развитието на графити културата и уличното изкуство прави Кийт Харис с неговия Pop Shop. През 1986г. Харис отваря магазин в долната част на Манхантън, където иска да показва своето изкуство. Този магазин е същинска атракция за местното население с нестандартните дрехи, творбите и подаръците, направени от Харис. Магазинът затваря врати през 2005 г., а това, което е постигнал Харис, в момента се показва в някои големи галерии по света.

Кийт Харис в неговия Pop shop, снимка: интернет


Скачаме направо на следващото ниво в стрийт арт-а, точно през 2008 г., когато артистът Шепар Фейри (OBEY) прави плакат на Барак Обама по случай президентската му кампания. Той е направен само за един ден, но е откупен официално от съдържателите на кампанията на Обама. Плакатът е широко разпространен и това е доказателство, че изкуството надминава границите, които са поставени от тези, които не го разбират.

снимка: My modern met

 
2011-та е годината, която чупи рекордите по популярност и признание на стрийт културата, след като в Музея за съвременно изкуство в Лос Анджелис, Калифорния, е показана мащабната изложба „Изкуството в улиците“, чийто постер изглежда така:

снимка: The museum of contemporary art, LA


Нека не забравяме и една голяма звезда на графити изкуството, която даде светлина на много артисти…

Разбира се, че става въпрос за британския графити артист Banksy. Той започва да рисува по стените на Лондон още в началото на 90-те. Неговият начин на изразяване с боите се състои от голяма доза политически активизъм, който той облича в ирония, черен хумор и призив към социална отговорност. Banksy прави своите рисунки, като използва шаблони. Той прави карикатурни изображения на известни личности като Мона Лиза, кралица Виктория, Мерилин Монро, Кейт Мос и др. Неговите картини са закупени от други заможни и известни личности на стойност, по-голяма от 25 000 лири. Зад гърба си има няколко големи изложби, интервюта и 3 документални филма, като самият той е режисьор на единия от тях. Филмът се казва „Exit through the gift shop“ и се появява през 2010 г., представен по време на филмовия фестивал „Sundance film festival“. Самоличността на този градски герой остава неразкрита, тъй като рисуването на графити е забранено от закона както във Великобритания, така и у нас. Въпреки това Banksy се нарежда сред най-големите имена на британската култура заедно с Дж. К. Роулинг, Чарли Чаплин, Шекспир, Елтън Джон, Адел  и др.

„Shop until you drop“, Banksy; снимка: интернет
„Ozone’s angel“, снимка: интернет


Преборили се с границите, уличното изкуство и графити културата днес красят големи фасади на сгради, защото се харесват на всички нас, които живеем в градовете. От Ню Йорк до Берлин и от Берлин до Софияоткриваме смисъл във всяка рисунка.

Подлез в град София: снимка: Ренета Кирилова

България и нейните графите артисти смело се пребориха с всички, които не разбираха идеята на графитите и уличното изкуство, и си стиснаха ръце с много училища, организации и дори местни власти за създаване на красота с отворени сърца. Уличното изкуство ни показа една по-различна светлина, а именно преобразяването и разкрасяването на пространството около нас. Рисунките са разположени са върху училища, жилищни сгради и дори върху трамваи. Освен рисунки, в последните няколко години бяха изобразени лицата на великите ни царе, на достойните ни будители, мотиви от българската история и красивите букви на кирилицата.

Жилищна сграда в град Троян; снимка: Streetart Bulgaria

 

Жилищна сграда в град Ахтопол; We all write festival; снимка: Streetart Bulgaria
Жилищна сграда в град Ахтопол; We all write festival; снимка: Streetart Bulgaria


Има десетки графити артисти, които заслужават нашата добра дума и внимание, но много хубаво в кухнята с боите готвят: Nasimo, Xrome, JahOne, Glow,  Erase, Mouse, Bozko, Punto, Maze, Vapski.

И докато сте в тук в creativU, имате възможността да научите повече за графити твореца Nasimo в интервюто ни с него и също така с Виктория Георгиева (Mouse).

Любимата столица се радва на голямо внимание от стрийт арт ентусиастите, а цветната вълна, както вече разбрахме, се разпростира навсякъде из картата на страната.

Оставям шепа магия с тези цветни кадри и видео, пълно с впечатления за живота в града и за мястото на стрийт изкуството в него.
   

София 2017, 2016; снимки: Ренета Кирилова
София 2017, 2016; снимки: Ренета Кирилова

 

Коментари

comments