Емоционалната фотография на Емилия Маслинкова.

Случвало ли ви се е да разглеждате снимки, статии или други публикации в интернет и да попаднете на снимка на възрастна баба или дядо, чиито очи и многобройни бръчки безмълвно разказват историята на живота им?

Емилия Маслинкова

Цялата радост и горчилка от отминалите дни ви връхлитат от тази единствена снимка и ви става мило и жално, но всичко спира дотук, защото няма какво да сторите за вече отминалите години.

Емилия Маслинкова

И ние, подобно да вас, попаднахме на фотография, която ни разчувства.

До такава степен, че предизвика желанието ни да се свържем с нейния автор. Ето го и резултатът.
Тази статия е за една фотографка от София, на име Емилия Маслинкова. Въпреки че животът не е предвидил тя да бъде звезда, чиито снимки да са в списания и галерии, Емилия Маслинкова успява да създава кадри от висок ранг. Ако търсите емоция във визуалното, продължавайте да четете тази статия. Предстои да видите фотографии, за които думите са излишни, тъй като те говорят сами за себе си.

Емилия Маслинкова Емилия Маслинкова

„Интересът ми към снимането дойде абсолютно случайно. Бях си купила малък, хубав фотоапарат. Аз го наричам тип “сапунерка” – за лесно и бързо правене на снимки от рода “аз бях тук”. Та, един ден реших да потърся български любителски фотографски сайт за разглеждане на снимки. Така попаднах на един, в който имаше снимки както на начинаещи, така и на професионалисти. Сайтът беше отворен за всеки и аз реших да се регистрирам и да кача няколко мои кадри. Под снимките ми потребителите започнаха да дават мнения, препоръки, похвали, критики и т.н.“

Започва да се вслушва в съветите и да разглежда красиви и стойностни фотографии. Има огромното желание един ден да може и тя да правя такива снимки. Закупува си полупрофесионален апарат, записва се на курс по фотография. Там се запознава и с други хора като нея, които са й приятели и до ден днешен.

Емилия Маслинкова Емилия Маслинкова

„Почти всяка събота или неделя се събирахме, отваряхме малка, смачкана карта на България и се запътвахме към първото място, върху което ни попаднеше погледът. Най-вълнуващото беше в това, че не знаехме какви хора ще срещнем и на какви истории ще попаднем. Така страстта ми ставаше все по-голяма, като в същото време самокритиката на моменти взимаше превес. Дойде време да си купя и професионален апарат. Голямо вълнение беше, когато за пръв път го държах в ръцете си, а и все още е така :)“

„В началото снимах, каквото ми падне, но с времето интересът ми към хората (и то най-вече към възрастните хора) се засили. Обожавам да снимам интересни лица, техните домове и покои.“

Много пъти са я питали как успява да влезе в къщите на хората като напълно непознат за тях човек, да ги снима и накрая дори да си тръгне с армагани. Отговорът на въпроса се крие в непринудения човешки разговор – представя им се, обяснява им, че това е нейното хоби и че прави всичко с добри намерения.

Емилия Маслинкова Емилия Маслинкова

„Възрастните хора са прекрасни, те имат нужда да споделят как се чувстват и да излеят спомените си, изпълнени с много тъга и носталгия. Лице, осеяно с бръчките на трудния и дълъг живот, ме изпълва с уважение и респект към човека, който стои пред мен и моя обектив.“

Неописуема е емоцията, която изпитваш, когато (макар и през няколко зъба) някой се усмихне и през дебелите стъкла на роговите очила ти виждаш как очите засияват, детското в тях изплува и енергията се променя. Как да не се развълнуваш, когато пред теб стоят едновременно бебе, детенце, юноша, майка, баща, баба, дядо … и това е все един и същи човек.

„Опитвам се да предам през моя поглед и да запечатам в снимките си цялата енергия и емоция, струящи по време на разговора. За мен всяка една среща остава незабравима и специална. Хиляди благодарности на всички, които са ми гласували доверие. Поклон пред техния дух и същност!“

Емилия Маслинкова Емилия Маслинкова

Коментари

comments