За Българската живопис и как да не изоставяме мечтите си.

Името й е Юлиана Текова. Тя завършва НХА, специалност „Живопис“, а сега довършва доктората си на тема „Съвременна българска живопис“ към катедра „Живопис“, НХА.

живопис

Пътят ми дотук не беше съвсем обичаен. Първо съм завършила филология в Софийския университет, но всъщност рисувам от малка и винаги съм го правила под една или друга форма. Художествената академия е второто ми образование, а сбъдната мечта – да правя именно това, да се занимавам с изкуство … колкото и да е трудно това днес в България. Когато правиш това, което искаш – само тогава като че ли получаваш удовлетворение от живота си. Така мисля, въпреки че знам колко труден може да е подобен избор понякога.

Това, което обича да прави, е голямоформатна живопис, когато времето и финансите й позволяват, защото тази живопис в по-големи размери е трудно да се реализира – във всеки смисъл. Но това не пречи на желанието да се прави такава живопис и на усещането за полет и отприщване, което дава процесът. Общо взето това, което я вдъхновява, е и самият процес на работа. Получава се нещо като „Апетитът идва с яденето”. И при рисуването е така. Не чакаш вдъхновението, а то просто те сполетява, когато започнеш да работиш.

Зареждаш се от самия прoцес. Невероятено е как една инертна материя като боята при процеса на рисуване се одухотворява и може да предаде усещанията и състоянието на артиста.Всеки ден ме вдъхновяват различни неща – неща, които съм видяла или прочела. Един непрестанен поток от интересни неща се случват в света, просто трябва да си със свободно съзнание и да си любопитен.

През 2014-та година представя изложба, наречена „Близки пространства“, в галерия София Прес, където рисува кучето на Пиер Юиг – френски концептуален автор, който прави невероятни изложби, включващи и живи същества. Година и половина по-рано е на творческа специализация за два месеца в Париж, където вижда негова ретроспективна изложба и това живо куче с боядисан розов крак е част от изложбата и се разхожда сред посетителите й.

Много често ме вдъхновява и самото изкуство, историята му, историите на различни автори и техният път и творчество. Рисувах ателието на Франсис Бейкън – по снимки, разбира се. Това ателие е прочуто със своя безпорядък и самото то се е превърнало в произведение на изкуството. Има отделна книга, посветена на ателието. Самият Фр. Бейкън споделя, че може да рисува единствено там. Преди време даже изложиха в Дъблин в изложбена зала самото реконструирано ателие, като пресъздадоха целия му безпорядък едно към едно.

Тази зима, докато усилено пише дисертацията си, е изнервена от факта, че няма достатъчно време за рисуване, и започва да рисува кучета, котки и други животни, както и акварели малък формат. Това й връща баланса и така покрай писането се пълни и скицникът й с рисунки.

Обичам фотографията. Преди време посещавах една фото школа в НАТФИЗ. Обичам да правя улични снимки, да хващам странни и неповторими моменти от живота на града, да улавям като че ли времето с фотоапарат. През 2011 г участвах със серия фотографии в изложба на номинираните за наградата на ESSL MUZEUM – Виена, именно с такива снимки. Живописта ми е доста повлияна от фотографията: много често използвам снимки –мои или намерени в интернет, като вдъхновение за работа.

Разгледайте творбите на Юлиана:
http://www.saatchiart.com/julianatekova
http://yulianatekova.blogspot.com/

Коментари

comments