За сибаритите, графитите и лакомията

За сибаритите, графитите и лакомията

Замисляли ли сте се някога над етимологията и семантиката на думата бохем?

Няма да се ровя в семантиката на думата, тъй като не това в случая е интересно. В тълковния речник е написано, че това е „човек на изкуството, културата и литературата, който води весел и безгрижен живот“. Свободен човек, който има нестандартни за своето време идеи, доброволно приема бедността и счита за нормални извънбрачните сексуални връзки, издигайки в култ свободата.

Реших да потърся дали няма някаква алтернативна дума, която да определя същото поведение, но без наложената конкретика в значението. Натъкнах се на думата „сибарит“. Почти бях склонна да я приема като заместител на „бохем“, ако не беше малкото уточнение, че сибаритите са нехайни, разглезени от луксозен начин на живот хора. В широкия смисъл на думата – хора, които живеят в лукс, удоволствие и безделие. Единствената допирна точка между бохемите и сибарита е, че и едните, и другите са любители на удоволствието. Името „сибарит“ има обаче и историческо, не само нарицателно значение.

Сибаритът е бил жител на древния град Сибарис, намиращ се в Южна Италия, който е съществувал от края на VIII до началото на VI век пр.н.е. Жителите на Сибарис водели такъв разточителен начин на живот, че и до ден днешен учените се съмняват дали голяма част от разказите за него не са плод на въображението на създателите на легенди. Сибарийците забранявали в града да се отглеждат петли, които можели да събудят желаещите да спят по-дълго. Те са изобретили нощното гърне, което не стояло до леглото, а на мястото, на което пирували, за да не се отклоняват с дреболии от основното си занимание.

За сибаритите, графитите и лакомията

Дарили са ни и с ваната (за което искрено им благодаря!).

В крайна сметка, Сибарис затъва, но не в лукс, а в буквалния смисъл на думата. Съседите на сабаритите – жителите на Кротон, завидяли на начина им на живот и отклонили река Крати към техния град. Колко прозаично и донякъде познато!

И докато един град е удавен, то друг, потопен под тонове лава, разказва интересни истории, пряко свързани с нашето съвремие.

Графитите!

„Мъртвият град” Помпей все още пази своите графити, които и до ден днешен радват окото и допълват историята. Експертът по класическа античност Ребека Бенефил от Университета във Вашингтон предполага, че графитите в Помпей са били прототип на социални мрежи, като всяка стена е представлявала отделен форум. Върху една от стените Ребека намира подобие на „личен чат“ – романтични реплики между двама души с псевдонимите Secundus и Prima. Открива и древни „burimi“ – до осем съобщения, написани с различни почерци, но поставени едни до други. В Помпей повече от 100 графита са в прослава на императорите, като най-висок рейтинг измежду тях има Нерон.

За сибаритите, графитите и лакомията

Нерон отдавна го няма, пепелища са засипали Рим, Помпей тепърва ще разкрива тайните си, а сибаритите са останали само като нарицателно име за разгулен живот и лакомия. Но така или иначе, факт е, че изкуството е пряко е засегнато от консуматорското ни общество.

Вечерята е сервирана

Колкото повече столетия се трупат, толкова повече порциите в картината „Тайната вечеря “растат.

Факт!

До този извод стигат братята учени Брайън и Грег Винсън, които подбират 50 картини, нарисувани в периода от 1000 до 1800 година. Сред картините са проучени шедьоври на Леонардо да Винчи, Тициан, Ел Греко и други. В резултат учените са заключили, че основните ястия в края на периода са с 69% повече, отколкото в началото му; че размерът на съдовете нараства с 66%, а количеството погълнат хляб – с 23%. Темповете на живот се ускоряват, тъй като през 1800 г. очевидно сме започнали да ядем повече … (International Journal of Obesity)

„Бъдете бохеми, живейте като сибарити, почитайте графитите (защото не се знае някой ден кой ще ги разчита) и нека консумацията бъде по-малко физическа и повече духовна.“

За сибаритите, графитите и лакомията
Леонардо Да Винчи
За сибаритите, графитите и лакомията
Тинторето
За сибаритите, графитите и лакомията
Андреа дел Сарто 1520-1525, фреска
За сибаритите, графитите и лакомията
Дирк Баутс, 1464-1467
За сибаритите, графитите и лакомията
Якопо Бассан, 1542

Коментари

comments