Когато се срещнах за първи път с AndonastY

AndonastYКогато се срещнах за първи път с AndonastY, той трябваше да замине за Берлин. Месеци по-късно разбрах, че всъщност това щеше да е поредното му, а не първо заминаване, а също така – че там го чакаха, за да направи изложба. Не първата си, а поредната.

Тук никой не го познаваше, а той рисуваше с химикал върху малки листове А5 и ги раздаваше на хората като подаръци. И аз получих такъв подарък. Жалко, че не го накарах още тогава да ми го подпише.

Ще ни разкажеш ли за Берлин и за това как успя да станеш част от изложбата FLUIDUM /schwarzlicht Ausstellung/?

В Берлин започнах да уча във „Freie Universitaet”, специалност „История на индийското изкуство“. Беше в края на 2001-ва година. Градът буквално ме помете и погълна в огромното си многообразие от всичко. Първоначално се задъхвах от този многоцветен свят. Тогава бях силно повлиян от psychedelic културата и се запознах с артисти от този жанр. Бързо намерихме общ език и много допирни точки. Сигурно съм им се струвал екзотичен – момченцето от Източна Европа в центъра на Берлин, но явно това е било само в мой плюс, защото, след като изрисувах няколко магазина и декорирах едни от най-добрите транс партита там, Поканата не закъсня. А тя беше да участвам в първата по рода си изложба, посветена само на флуорисцентното изкуство. Рисуване наживо и експозиция на автори от цял свят, в продължение на три месеца, под земята – изложбата беше разположена в Метростанцията на Potsdamer Platz. Раздаваха 3D очила на посетителите и звучеше непрекъснато чил, амбиент и транс музика. Магията беше пълна и изложбата бе удължавана три пъти. Предизвика небивал интерес! По време на FLUIDUM, колеги заснеха филм за мероприятието, в който участвам и аз, и спечелиха награди за документално кино в сферата на културата. Беше вълшебно време…

AndonastY

Първата ти изложба в България беше в U.P.A.R.K през 2013-та г. Коя изложба беше за теб по-трудна за осъществяване: тази в Берлин или тази в Пловдив?

В Берлин се получи някак много лесно, много естествено и неочаквано. След като се прибрах в България, имах желание да направя и тук нещо подобно – да принеса от „онзи дух”, но все срещах пречки. Кольо Карамфилов бе човекът, който ме забеляза и (след няма и един разговор) направо ме принуди да действам и да направя изложба в U.P.A.R.K. Казвам “принуди”, тъй като в този момент нямах достатъчно творби, за да изпълня галерията, а той ми даде безпощадно картък срок да нарисувам нови неща. Иначе U.P.A.R.K бях набелязал отдавна, но някак нямах смелост да нахалствам сред големите. Та разбирате, че в пловдивската галерия ми беше по-трудна изложбата… но пък мина великолепно.

AndonastY

Мнозина се възползваха от името на Кольо Карамфилов. Какво ти даде той?

Кольо ли? Даде ми … абе той е като водородна бомба – избухва пред лицето ти и направо те отвява. Първо – кожата, после – вътрешностите и накрая – скелета и душата. Той е човек с много силно, тежко присъствие. И същевременно разговорите ми с него минаваха, сякаш се знаем от хилядолетия. Огромна личност. Остави такъв отпечатък в съзнанието ми, че сигурно ще минат много животи, преди той да избледнее. Подкрепи ме, застъпи се за мен, даде ми адски зор и осъществи мечтата ми. Какво повече?! Към него изпитвам дълбоко уважение, прекланям се пред таланта му да бъде Кольо. Имаше люде покрай неговата особа, които бяха прикачени там и буквало пиеха от неговата страст, но аз винаги съм ги избягвал и не бих ги коментирал.

AndonastY
Ако човек се поразрови из биографията ти, освен тривиалните месторабота и умения изникват малки, но интересни факти. Например фактът, че си правил илюстрации за кутиите и кейсовете на Apple. Или това, че от немската телевизия „Дойче Веле“ първо на теб се обадиха за филма, който искаха да посветят на Пловдив и стрийт арт артистите. Това, че според албума „Always me“ бе публикуван и издаден в тяхната класация за стоте най-интересни илюстратори за 2014 г. Или пък участието ти в международния проект “Gioconda Project”. Има и още, но ще решат, че си ми платил да те хваля.

Затова на въпроса – ти защо не се надуваш?

Надувам се, как да не се надувам – имам добър опит с бирата. Оф, това с надуването… Има надменнни хора, да, които бързо се самозабравят. Пързалката е скоростна, когато смяташ, че двигатели са думички като ”дизайнер”, „художник”, „арт” (тази направо я мразя), „популярен”… Една от ценностите, които се опитвам да развивам в себе си, е умението да комуникираш с хората. Да не поставяш бариери и кръгове, да не се качваш на много високо, защото стъпалата, по които стъпваш, са крехки. Ей сега, току-виж, се счупили и утре едва ли някой ще се сети, че си бил някъде си там. Уважавам човещината да умееш да споделяш опит и възгледи с хората, а не да проповядваш, гледайки отвисоко.

AndonastY

Какво мислиш за „арт-а“ в България?

Ами аз казах – самата думичка е изменила значението си вече. Използват я като станиолена опаковака за всичко, отдавна е куха. Мисля, че напоследък се набляга на кухото изкуство, подстрекавано от определени среди, които се наричат с „ЕДНО” или друго име. И те изместват гледната точка на много млади и незапознати със сферата хора, като ги омайват със сложни епитети и обещания за „пост модернизъм” – чак ми е смешно. Но пък има толкова много талантливи хора, които предпочитат да са независими и да работят извън тези среди. И силно се надявам те да са новата движеща сила в изкуствата и да предадат смисъл на кухата дума „арт” по свой собствен, неподправен начин.

PUKA ли ти? PUKA ли?

Абе няма начин да не ми пука, защото това е бранд за тениски, който приемам силно присърце. Направо мога да кажа, че го обичам. Създадохме го двамата с още един профи в занаята „ситопечат”. Получават ни се нещата, даже много добре. Това, че в кратък срок хората изкупиха първата партида тениски, беше най-добрият показател. Благодаря им, че ни оцениха така високо. Сега ще се опитаме да преминем на следващ етап – с нова колекция, нови цветове, нови идеи… и когато ранна пролет PUKA, ще зарадваме с новата колекция.

AndonastY

Андон или AndonastY?

Андон през седмицата, през уикендите и там, където публикувам нещата си – в социални мрежи и нет пространството – съм AndonastY. Така си остана от едно време. За приятелите съм Андонски.

Ако можеш да започнеш творческия си път отначало, ще го повториш ли?

Ами с малко колебания – да. Колебая се, защото бих искал да имам възможности за много пътища, а животът е само един. Но пък ако нещо не стане, както аз го искам – ОТНАЧАЛО!

Какво още ти се иска да направиш?

Искам да разкажа на хората как възприемам процеса на създаване и да споделя опита си. Имам идея за такива малки лекции (или, както е модерно сега да им казват – „уъркшопи“). Беседа, ако искате. Иска ми се да покажа пътя на създаването на една илюстрация – как достигам до конкретна идея, как я развивам, доколко тя е спонтанна или пък предварително зададена. И така до процеса на отпечатване върху тениска после.

Смяташ ли, че си достигнал върха на своята некомпетентност?

О, да, даже съм го подминал и продължавам да издигам картонени стъпала „нагоре”. Но винаги може да се изложиш по-шумно.

Кога точно си слагаш рамките?

Непрекъснато – все съм в рамки. По-скоро се опитвам да махам вече сковани с годините такива. Поне съм общителен, а това помага за премахването на ръждясалите пирони.

Опиши се с три думи?

Андон Георгиев – AndonastY

Пожелай си нещо, пожелай ни нещо.

Пожелавам си, пожелавам ви … Има хиляди неразчетени знаци в тоя луд живот, има хиляди невидяни неща, хиляди непостигнати мечти. Желая сили и усет да надникнем в тях, да ги видим, да ги направим, да ги осъзнаем и да продължим напред в търсене на още от тях!

AndonastY

Коментари

comments