Кога ще умреш?!

Кога ще умреш

„Кога ще умреш?“ Този въпрос ме преследваше в почти всеки сайт като рекламен банер, придружен с картинка на Смъртта, усмихваща се зловещо. Все избягвах да натисна върху банера, накрая любопитството ми надделя и го направих.

Цък!

Започна дълъг тест със здравни въпроси: Има ли хипертоници в семейството ми? Пия ли кафе? Пуша ли цигари? Злоупотребявам ли с алкохол? Ям ли солено? … И така, докато накрая остана само един бутон, а именно: „Узнай кога ще умреш!“

Леле, майко!

По всичко си личеше, че тестът е научно аргументиран и е много вероятно да познае кога ще умра – сърцето ми заби учестено! Щях да взема да умра, преди да разбера кога ще умра! Така де, притесних се – ами ако ми излезеше резултат, че утре ще умра?! Пръстът ми се разтрепера над „Eнтър-а“. Да го натискам или да не го натискам?! Да разбера ли кога ще умра, или да не разбера?! В първия момент се разколебах, но после си казах: „Егати, половин час си играх да отговарям на всякакви малоумни въпроси, а накрая да не разбера кога ще умра!“

Затворих очи, като че ще скачам в пропаст, и натиснах „Eнтър“.

Цък!

Леееееко, лееееко, едва-едва отворих очи, за да видя жестоката истина. Но нетът още зареждаше страницата – въртеше ли въртеше до болка бавно. Сърцето ми започна да бие до пръсване – от тоя бавен нет човек да си умре от сърдечна недостатъчност!

Е, не, не издържах, реших да затворя страницата – цък, цък, цък! Натисках като обезумял червеното кръстче, опитвайки се да изпреваря отварянето на страницата с отговора на теста. Обаче – не! Програмата блокира – не реагираше на команди! Призля ми! Започнах да се задушавам. Кога ще умра ли?! Вече знаех, без да ми го казват – НА МОМЕНТА! Щях да умра от страх да разбера кога ще умра – там, пред компютъра, забивайки глава върху „Eнтър-а. И започнах да умирам – все повече ми причерняваше пред очите, едва виждах как Уиндоус, без да му пука, че загивам, ми пише: „Уиндоус кен нот оупън дис пейдж!“ Проклет пейдж – уби ме, а той не можел да го отвори! Ето това ме съсипа – не солта, не захарта, не кафето, не алкохола, не хипертониците в семейството ми до девето коляно, а Уиндоус! …

Е, накрая го отвори! Пишеше, че ще умра след дълги години живот. Шарлатани – те ще ми кажат кога ще умра! Какви дълги години, бе, на мен ми се скъси половината живот с тоя тест! Айде, Уиндоус, шът даун оттука!

Коментари

comments