Коремчето като мъжка забележителност

Коремчето като мъжка забележителностНеусетно станах забележителен.

Довчера – я ме забелязал някой, я не Но сега всеки ме забелязва. По-точно – не мен, а… коремчето ми. Което по форма и размери прилича на класическо бирено коремче. Ама държа веднага да уточня, че не е такова, защото аз бира почти не вкусвам. Моето коремче има друг, още недоказан исторически произход. Това е въпрос, по който мненията са диаметрално противоположни.

Според жена ми – коремчето ми, както и всичко останало в моя живот, е резултат от солта. Бил съм ял много солено, та от солта се задържало вода в организма ми и това едва ли не било по-скоро воден мехур, отколкото корем. Но жена ми просто прекалено задълбочено и убедено чете вестник „Доктор“, та ако слушам нея, досега десет пъти да съм умрял от десет различни болести – коя от коя по-тежки.

Бременен

А според сина ми – щом имам корем, значи съм… бременен! Завалията, той пък на бебе се надява – на братче или ново сестриче! Детски му акъл – бременен! Обаче, като се погледнах в профил на голямото огледало, видях, че вярно съм някъде в деветия месец… И то с близнаци! Леле, майко!

Стойката

Добре, че майка си е майка – само тя ме утеши, че на мъжете в нашия род такава им била стойката. Просто коремът изпъквал напред – от стойката, не от друго. Демек, коремът ми е зрителна илюзия. Иначе съм си втален като фиданка. „Ще вървиш по-изпънат и коремът ще се скрие!“ посъветва ме тя. И аз веднага пробвах – тръгнах изпънат като струна. Май вярно беше от стойката – коремът се глътна, та изчезна безследно. Зрителна илюзия!

Илюзия, илюзия, ама ме видя един познат и направо ми разби всичките илюзии… „Как си?, попита ме. „Добре съм!“, отговорих му. „Личи ти!“, закопа ме той. Веднага разбрах по какво ми личи – гледаше ме в корема. Как само не родих преждевременно… близнаците! Обаче после се замислих върху тези думи – „Личи ти!“

Отличителен белег за добруване и щастие

Коремчето всъщност беше моят отличителен белег за добруване и щастие. Така де, щом не беше мехур с вода, близнаци или зрителна илюзия, значи тогава оставаше да е щастие. И наистина беше щастие. Щастие, че не ми пука дали съм с корем, или без корем, защото и в двата случая има кой да ме обича! Останалото е зрителна илюзия…

Коментари

comments