Любовното обяснение на един шахматист

pexels-photo-129742

Царице моя, бяла, неотразима,

Още от дебютния поглед останах в шах от Вашия агресивно атакуващ чар. Можех да се прикрия зад други фигури или да мина по диагонал, за да се защитя и избегна среща с Вас…Но нима човек може да се прикрие или да мине по диагонал през Любовта?! Да, може, ако носи сърце на обикновена, анонимна житейска пешка, каквото доскоро носех аз. В мига, в който Ви срещнах в партията на живота ми, с мен стана чудна морална рокада – от пешка аз се превърнах в Цар.

Надскочих себе си, защото вече имах Царица, владееща полето на сърцето ми.

Размених пешката си с Цар, защото исках като такъв да бъда матиран и безусловно победен от Любовта; защото исках да пожертвам толкова много, колкото може само един Цар; защото исках и в ендшпила си да бъда до Вас – до последния си ход, до последния си квадрат, до онзи последен шах и мат, в който неизбежно ще се срещнем фигура срещу фигура, без нищо да ни разделя и прикрива.

Само аз и Вие на дъската на Съдбата, такива, каквито сме: черно – бели, истински!

Затова станах черен Цар – за да срещна неизбежно бялата Царица, дори това да ми струва най-жестокия мат. А можех да си остана просто една дребна, анонимна пешка в живота – една от многото, от онези, които оцеляват в играта. Които никога не се срещат лице в лице с Царицата и Мата. Но тогава, дори и оцелял, щях ли да съм играл?! Щях ли да съм изгубил, или спечелил? Щеше ли да е игра животът ми без Царица и без Мат?! Щеше ли да е среща?! Или напротив – разминаване?!

Разминаване с дръзновението, проявяващо се в смелостта да пожертвам най-ценните си фигури в името на по-висша цел и ход.

Разминаване с красотата на импровизацията в защитните ходове, когато съм притиснат отвсякъде. Разминаване с шанса да имам съдбата на Цар, готов да умре за своята Царица. Разминаване с поривите на сърцето ми, което играе буйно като кон на Г4 при всяка мисъл за бялата Царица, намираща се само на един красив мат разстояние от мен. Разминаване с онзи съдбовен патов миг между обявяването на шаха и мата, когато няма да имам нито един квадрат за отстъпление от последната си среща с Любовта!…

Патово Ваш, без мат матиран:

Гамбит Петров

Коментари

comments