Любовното обяснение на един стар Опел

Здравейте, прекрасна непозната (извинявам се, но не ви запомних регистрационния номер)!

 Срещнах ви пред един търговски център и вие направо ми разбихте сърцето, пардон – двигателя, който е след основен ремонт! Само като видях изкусително страстния дизайн на купето ви, ми завря антифриза в охладителната система, светнаха ми фаровете на дълги и се почувствах отново млад, сякаш вчера съм слязъл от конвейра в Германия.

Повярвайте ми, изминал съм стотици хиляди километри, но такава красавица като вас фаровете ми не са виждали. Така се развълнувах, че вдигнах оборотите на празен ход до червената линия на оборотомера, изгоряха ми всички температурни датчици и накрая скъсах водно съединение, та целия се разтекох. Хората на това му казват – „изтекоха ми лигите“! Е, на мен не лиги, а антифризът ми изтече! Но вие дори и с един мигач внимание не ме удостоихте.

Но аз ви разбирам, доколкото ми позволява бордовия компютър – все пак вие сте Ферари, а аз стар Опел, при това Астра! Затова сега се чувствам скапан! Защото не само че ми се скапва ламарината, но и клетата ми душа. Но какво знаете вие за измъчената ми опелска душа!?

Знаете ли, че след като ме продадоха втора ръка в България, вече душа не ми остана, нито пък амортисьори, шарнири и накладки. Карам на магия. И тази магия сте вие – по-светлият от дълги фарове спомен за вас, който ме крепи като болт гума! Да, кълна се в името на инженер-конструктора ми, вие, а не бензинът сте това, което гори дълбоко в цилиндрите на четиритактовия ми двигател.

И всеки оборот на коляновия ми вал е насочен към вас – към нова случайна среща с вас по пътищата и паркингите на Живота. Но фаровете ми вече тъжно гаснат, помътнели от влага, търсейки да ви зърнат за един светофар време на някое кръстовище.

Миг, в който бих разкрил като при годишен технически преглед цялото си състояние пред вас, бих ви споделил като на стенд в сервиз всяко свое скърцане и хлопане на клапаните, бих ви изповядал цялата си компресия на буталата, бих ви изпял нежна фалцетна песен с разхлабения ми ангренажен ремък.

Бих ви доказал, че съм готов да мина и на червен светофар заради вас (повярвайте ми, няма да бъде трудно, защото спирачките ми не работят!). Бих ви доказал, че съм готов да участвам и в ПТП заради вас, само и само за да ви разкрия колко е уязвима привидно грубата ми предна броня. Но… вие сте просто образ от рекламен билборд.

Изкусителен образ на бленувана кола, заснета някъде в Италия. Докато аз съм един стар Опел в България. Вие сте блян, а съм реалност. Вие сте лъжа, аз съм истина. А от истината винаги боли. И тя е, че аз ще умра в България, а вие ще живеете в Италия – ще умираме и ще живеем в нашия щастливо общ европейски дом!

 С изгаряща като бензин А98 любов: Опел Астра, производство 1998 г. 

Коментари

comments