Любовното обяснение на един строител

Прекрасна непозната,

Когато Ви видях за първи път, вие приковахте погледа ми като чук пирон в чамова дъска. В този момент нищо, дори клещи и тесла, не беше в състояние да откъсне очите ми от Вашата прекрасна фасада!

Кожата Ви – бяла като латекс. Краката Ви – сякаш изваяни на струг. Талията Ви – стегната като носещ трегер. Косата Ви – небрежно разрошена от вятъра, подобно на баданарка след първа ръка боядисване. Всичко във Вас беше толкова пропорционално, премерено и нивелирано, без излишни фуги и грапавини, че… кофражите ми избиха!

Да, ще Ви призная като пред технически ръководител – всичко във Вас беше така майсторски изпипано, че пожелах да мина една ръка по тялото Ви. Но един подобен невъздържан жест щеше да бъде по- груб от фадрома, щеше да погази като руски булдозер романтиката на чувствата, които предизвикахте в мен. Тези чувства се разгоряха с изгарящата сила на оксижен в сърцето ми и ето, че сега аз изливам като бетонобъркачка бетон на плоча душата си пред Вас.

Чувствата ми ще останат бетон докрай!

Надявам се, че няма да погледнете на мен с критичния поглед на технически ръководител, а с очите на зидар, който вижда и в най-ръбестия камък възможност той да бъде крайъгълен! Да, аз мога да бъда крайъгълният камък на Вашата любов, солидният фундамент на Вашето щастие. Чувствата ми ще останат бетон докрай! Дори безпощадната корозия на времето не би разколебала скелето и дълбоките основи на моята любов! Ще остана непоклатимо свързан с Вас, подобно на дюбел в стена. И един ден, когато булдозерът на смъртта наближи със страшна сила, любовта ни ще се възвиси като кулокран над времето и пространството, оставяйки следа, по-ярка от искра на електрожен…

Искрено, железобетонно ваш: Кофраж Петров

Коментари

comments