За тънката граница между вдъхновението и кражбата.

Вдъхновението, кражбата и още нещо!

Изразът “всичко ново е отдавна забравено старо”, който най-често се отнася до модата, може спокойно да бъде приложен и в изкуството.

От известно време насам в литературата се наблюдава особено явление, при което писането без препинателни знаци и с малки букви е приоритет. Новият ред липсва, а абзацът остава само понятие в теорията. Читателят се задъхва, докато стигне до последното изречение, а текстът се лее, както се е изливала и мисълта на автора. Спирането на дъха е донякъде приемливо, ако произведението не е повече от страница или пък е стих. Често обаче липсата дори на една запетая напомня израза: „Да се обеси не, да се помилва!“. Или пък беше: „Да се обеси, не да се помилва!“…

Това „ново“ течение би било интересно, ако не беше американският екстравагантен писател Тимъти Декстър, който още през 1802 година издава книга с много специфичен език и отсъствие на всякаква пунктуация.

между вдъхновението и кражбата между вдъхновението и кражбатаВ отговор на възмутената публика, към второто издание на книгата той прибавя специална страница с препинателни знаци, молейки читателите да ги поставят в текста по свой собствен вкус.

Приключвам темата, преди и аз да съм получила подобна инструкция!

Почти няма човек, който да не е чувал израза: „Бой на негри в тъмна нощ“. На български той означава: “ Тъмна и неясна, абсолютно непроницаема ситуация“. Ако прибавим към израза и уточнението къде точно се бият негрите, ще получим заглавието на картината на Алфонс Але (1915 г.) – „Бой на негри в дълбока пещера, в тъмна нощ“

между вдъхновението и кражбатаСъщата тази картина, която Малевич представя през 1893 г. със заглавието „Черен квадрат”.

между вдъхновението и кражбатаСимпатично, нали?

Все пак самият Пикасо казва, че „Добрите творци копират, а великите творци крадат.“ Потвърждава го и Байрон: „Не мога да бъда гениален по 24 часа на ден. Няма да имам време да се обръсна.“

Художниците Едуар Мане и Клод Моне понякога се бъркат, защото и двамата са французи, живеят по едно и също време и са импресионисти. Дори името на една от най-известните картини на Мане – «Обяд на тревата», е заимствано от Mоне, който също има своя „Обяд на тревата.»

между вдъхновението и кражбата
Едуар Мане
между вдъхновението и кражбата
Клод Моне

Унгарският художник Елмир де Хори става известен като един от най-квалифицираните фалшификатори на известни художници. Той прави забележителна «кариера» с имитации на творбите на Пикасо. През целия си живот де Хори успява да продаде хиляди фалшификати. В интерес на истината, в чисто правен смисъл, не е съвсем коректно да ги наричаме фалшификации, тъй като де Хори не подписва никоя от тях с името на създателя на оригиналната живопис. Признание за неговото голямо майсторство в имитицията е фактът, че се появяват фалшификатори на самия де Хори. През 2014 г., по време на търг в Нова Зеландия са били изложени две картини, нарисувани от него в стила на Клод Моне, но експерт по творчеството на де Хори установява факт на „двойна измама“.между вдъхновението и кражбатаА какво по-хубаво от това да откраднеш от самия живот!

Знаменитата формулата «две плюс две е равно на пет», върху която Джордж Оруел многократно акцентира в антиутопичния си роман „1984“, му идва на ум, когато чува съветския лозунг «петилетка – за четири години».

между вдъхновението и кражбатаДа ви звучи познато?

Позовавайки се на Пикасо, великите творци крадат, но как ли се наричат тези, които крадат от самите себе си? През 70-те години американските издатели смятат, че не е желателно един автор да бъде издаван повече от веднъж годишно. В желанието си да бъде издаван повече, Стивън Кинг започва да пише под псевдонима Ричард Бахман. През 1984 г. продавач в книжарница установява силната прилика между стиловете на двамата автори и съобщава за това на издателите на Стивън Кинг, твърдейки, че единият от романите на Ричард Бахман е написан именно от него. Стивън Кинг лично му позвънява и му предлага да напише разобличаваща статия, давайки съгласие и за интервю. Резултатът е прессъобщение, в което се казва, че Ричард Бахман е починал от „рак на псевдонима“.

Има още много факти, които мога да изложа по темата, но така или иначе, в каквато и сфера да творите, съветът ми е един: учете се от големите, крадете от живота и бъдете неповторими!

Коментари

comments