Да покоряваш с четка и бои. Михаела Иванова – природа и изкуство.

Този път „под светлините на прожекторите“ е Михаела Иванова, млада художничка, с неприкрита страст към природа, планини, изкуство.

Между различните дейности на открито – като карането на колело през лятото и борд през зимата, Михаела катери планини, преоткрива всякакви интересни кътчета, чете книги и рисува.

Михаела

“ Рисувам от малка (колко банално, нали?). Сещаш се – като дете все те питаха „Каква искаш да станеш, като пораснеш?” Е, аз исках да стана художник. След като завърших гимназия, ме приеха със специалност Архитектура в университета, където да можеш да боравиш с молива, четката и боичките е задължително условие. По ирония на съдбата точно тогава рисувах най-малко. Или поне най-малко от това, което ми се искаше за сметка на учебните проекти. Но пък натрупах много опит и знания. След време прекъснах и смених специалността си с нещо коренно различно – PR, което уча в момента.“

Интересен факт! Михаела стига до постига своите успехи чрез стартирането на благотворителната зима или „Помогнете на Мишето да си купи пийпс* (*pieps – лавинен предавател)”.

“ Прекарвам много време в планината, от където черпя и вдъхновение. Имах нужда от лавинна екипировка, задължителна за практикуването на някои планински дейности през зимата, за която обаче нямах достатъчно финансови средства. Съвсем дори на шега поканих своите приятели да купят някоя от картините, които рисувах, срещу символична сума. Ситуация беше “win-win” – те се сдобиват с нещо красиво и уникално на стената в дома си, а аз събирам част от парите, необходими за пийпс. И то взе, че се получи! Реших да продължа начинанието и така се роди проектът Mishini creative – картини, нарисувани с много любов и вдъхновение от едно любимо място – планината.“

 

Михаела

Михаела

 

През годините има много непостоянна „връзка” с рисуването – спира, после пак започва. Според нея вдъхновението не е „буркан с лютеница“, та да грабиш от него, когато си гладен. Понякога идва за малко, понякога – за много, а в други случаи изобщо не се появява и те оставя „гладен” доста дълго време. И тъкмо когато вече си решил, че всичко е изгубено – БАМ – то се стоварва върху главата ти, ей така от нищото. И то с пълна сила. Поне при мен е така. Обикновено, (защото няма пълно щастие, нали) това се случва в най-неподходящите моменти като 3 през нощта, когато вече е крайно време да си лягаш, понеже след няколко часа трябва да ставаш за работа или докато катериш някой баир в планината и си плувнал целия в пот, вятърът те брули през лицето, а за капак останалите от групата те приканват да вървиш така, малко по-бързичко, ако може… А пък ти как да им обясниш, че точно сега я видя онази гледка, която само ти виждаш по ТОЗИ начин и, която искаш да нарисуваш…за да могат да я видят и те. И ти трябва само още малко време да я погледаш, да я запечаташ в съзнанието си, за да я прехвърлиш по-късно на белия лист.

“ Сега се опитвам да съм колкото може по-далеч от „смарт” комуникацията с хората и по-близо до истинската, тази лице в лице… Като това е валидно и за общуването с природата. Забелязала съм, че все се хвърляме да си правим хиляди снимки и да се тагваме във фейсбук, когато сме на някое красиво място сред природата. А така изпускаме много. Следващият път остави за малко телефона и просто да се огледай наоколо, защото истинската гледка е там, където си, а не в Инстаграм!“

 

Посетете страницата на Михаела – Mishini creative . Там ще откриете още много нейни картини.

Коментари

comments