Не харесвам. Стихотворение от Един младеж.

Не харесвам. Стихотворение от Един младеж.

Знам, че хубаво е зад родната граница,

не съм ходил, чел съм, гледал съм рекламата –

усмихнати хора говорят за живота, за управата.

Не харесвам хората, не харесвам управата,

не харесвам мизерията, не харесвам държавата,

но любя родината и не бих продал славата

на земите, където кръв е била проливана.

Не бих продал родината, заливана с куп неистина.

Не харесвам да ме псуват, докато пресичам.

Не харесвам на „какво те мъчи?“ да се отрича,

не харесвам да сричат, когато чужденец попита

за посока или някой магазин къде се намира…

Не харесвам лъскавите коли, карани от бедняци,

но бедни хора с пари, за тях сме едни тъпаци.

Не харесвам кредити, лихви и всякакви вноски –

нашите платиха доста, плащат, а има и още…

Не харесвам мизерната обстановка в градския.

Не харесвам да чувам „чи’ек, сти’а, е и пак ли, а? „

Научи се да говориш, тъпако, звучиш нелепо,

не ми пука, че там, откъдето си, говорите меко.

Не харесвам, че млади хора обикалят за работа,

кадърни са, ала силата шуробаджанащина

не зачита потта, труда, хвърлени на майната

си, и взимат позицията, и получават заплатата…

Не харесвам, че като вляза в светая обител

Виждам етикети, цени и ставам задължен дарител.

За храма, за попа, за гъза на някой си,

първо стотинки за свещ и после изповядай се…

Не харесвам, че във ВУЗ-а не те ебават за нищо.

Учиш за нещо, оказва се друго и накрая си нищо…

Казват, че давал основа, да мислиш те карал.

Мисля за основата, търся и май няма я

Не харесвам да гледам как се покачват цените,

а парите, които се взимат, не мърдат и дните

минават в пестене на нещо, за да вземеш друго.

Не харесвам, че да живееш нормално дори е трудно.

Не харесвам вносни продукти от Италия, Германия,

Китай, Америка, Гърция, Турция, Великобритания.

Купувам от родното, за да има за децата ми,

е, парите отиват за разходи и вечери бляскави

за шефовете, но аз мисля оптимистично

и повтарям си, че някой ден ще бъде различно…

А как сърцето ми пее, като види дървета,

небето, птиците, лозята и цъфнали лалета.

Как се усмихвам при вида на планините велики,

реките, полетата жълти и равнините…

И тази радост бива потушавана в гърдите ми

от глъчка как искат да напуснат земите ни…

Един младеж

Димитър Бочев

Коментари

comments