Няма дупки за отстъпление. Поетично за празничното преяждане!

Няма дупки за отстъпление. Поетично за празничното преяждане!

Празничното преяждане

Край! Остана ми само една дупка на колана. Няма дупки за отстъпление! Коремът ми настъпва неудържимо – сантиметър след сантиметър, дупка след дупка. До дупка! А идат празници – демек, масиран удар по целия фронт на талията. Тръпки ме побиват.

Ще бъда като опълченците на Шипка:

„Три деня младите дружини как ДУПКАТА ПОСЛЕДНА НА КОЛАНА бранят.“

И нататък, някъде към Коледа, вече хептен ще се сгъсти драматизмът:

„Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти КИЛОГРАМИ лазят по ТАЛИЯТА дива“…

А ще наближи и новогодишното преяждане:

„МАНДЖИ подир МАНДЖИ! Рояк след рояк! ЛАКОМИЯТА безумна сочи върха пак и вика: „Търчете! Тамо Е КОРЕМА!“

След Нова година пък ще дойде Васильовден, напънът ще продължи:

„И МЕЗЕЛЪЦИ тръгват с викове сърдити, и „АПНАХ!“ гръмовно въздуха разпра. КОРЕМЪТ отговаря с други вик: ура!“…

Обаче набиването ще продължи с нова сила, защото следват Иванов и Йордановден.

„КОРЕМИТЕ наши, НАПЛЮСКАНИ с МРЪВКИ, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде НА МАСАТА НАЙ-напред и ЗДРАВЕ геройски на смърт да изложи, и един СУДЖУК повеч мъртъв да положи.“

Накрая вече от нямане накъде, ще мина на по-лека храна:

„Грабвайте САЛАТА!“ – някой си изкряска и САЛАТИ ШОПСКИ фръкнаха завчаска кат демони черни над черний рояк, катурят, струпалят РАКИЯТА пак!“…

Но финалът, след цял месец празнични трапези, ще е най-тежък:

„КОРЕМИТЕ наши като скали твърди, МЕЗЕТАТА срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че ПРЕЯЖДАТ веч“

А най на финала, ще бъде патетично:

„И днес йощ КОРЕМЪТ, щом ГАЗ зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!“

Каква драма, какво чудо!…И всичко това заради една дупка в колана. Но наистина няма дупки за отстъпление!

 

П.П. Извинявам се за кощунството с поетичния текст, което си позволих!

 

Коментари

comments