“През 2016 повече няма да… “ или за обещанията, които никога не спазваме

обещанията

  • „Ще ти се обадя някой път, за да се видим!”

Отиваш  към магазина/работата/клубa и виждаш стар познат. От онези, с които преди години сте били близки и редовно сте се забавлявали заедно, но с които малко по малко сте се разминали. Всеки със своите занимания, нови приятели и нови места, които посещава – с времето сте започнали да намирате все по-малко време един за друг, докато се стигнали до момента на тази среща, когато вече не помните последното си общо излизане .

В такива случаи хем се радваш да видиш човека, хем ти е тъпо, защото срещата е осезаемо неловка. На две – на три обсъждате кой какво прави и евентуално някой ваш общ познат, при което темите рязко се изчерпват и приключвате разговора с оправдание, че бързате и заключително изричате обещание за бъдеща среща. Не, че лъжете – наистина смятате, че ще е хубаво пак да се видите с този човек, но до заветната среща така и не се стига. Това благородно – лицемерно поведение е безкрайно дразнещо и спирам да го практикувам! Отсега нататък наистина ще се обаждам за среща.

  • „Ще се храня по-здравословно!”

Дори няма какво да обсъждаме това класическо обещание. Осъзнаваме, че би било прекрасно да ядем ядки и броколи, да пием повече вода и да забравим за сладките изкушения, но когато бързаме между работата и уроците по френски е далеч по-удобно да изядем парче пица накрак, отколкото да си направим тост с авокадо. Не съм виновна аз, казвам си – трябва да има повече места за здравословен фастфууд. Ето ви бизнес идея – моля някой да я реализира, така че през 2016-та най-после да мога да изпълня амбициите си за здравословен живот.

  • „Спирам да купувам какви ли не вещи и започвам да пътувам!”

Екскурзията до Рим е на около два чифта обувки, едни дънки и един парфюм разстояние. Истината е, че новите места, изживявания и хора ще ме направят по-красива и от най-невероятната рокля, но вижте тази перфектна кройка Освен това скоро има голямо прати, на което не мога да отида с нещо, с което съм се появявала много пъти. А и един телевизор в средата на хола много добре ще завърши интериора му

Е да, но вместо да гледаш предавания за пътешествия на 40 инчовия си телевизор, може да ги видиш със собствените си очи.

  • „Повече няма да търся Любовта!”

Почти съм сигурна, че 40% от новогодишните пожелания са за любов, 40% – за здраве 15% – за пари, и 5% – за различни други неща. Но е крайно време да спрем да гоним любовта, да я чакаме, да се оглеждаме за нея в Mixtape 5 и въобще, след всеки мил жест от противоположния (или съответния пол), да си представяме как си пием кафето заедно в неделя сутрин. Както се казва, получаваме нещо тогава, когато спрем да го искаме. От нас се изисква единствено да се научим да живеем комфортно сами със себе си, да се забавляваме и да се стремим всеки ден да сме по-добра своя версия. Това неизбежно ще привлече около нас подобни хора и любовта ще си се роди и отгледа сама. От 2016-та спирам да търся знаци в това коя песен звучи по радиото, когато той ми звънне. Ако не друго, то поне това лято изтичат седемте години от счупването на онова проклето огледало…

  • „Ще започна нещо ново!”

Ще се запиша на йога, зумба, фитнес, танци, айкидо, най-после ще изкарам шофьорска книжка, ще участвам в благотворителни кампании, ще се науча да правя бижута от полимерна глина, ще запиша нова специалност в университета, ще ходя на уроци по език и готварски курс. Не, че през 2015-та не започнах половината от тези неща (а и през 2014-та се пробвах с някой от тях), но 2016-та ще е специална.

През новата година няма да ЗАПОЧНА нещо ново, а ще ПРАВЯ нещо ново. Няма нищо по-лесно от започването – повечето хора са доста надъхани в първите две седмици, когато ходят да тичат на стадиона, но после се появява нещо  – я работа, я излизане, я обичайната седмична умора, което ги възпрепятства да продължат да го правят. А прекъснеш ли веднъж, връщане назад няма. Какво да ви кажа преобладаваща част от приятелите ми, които бяха решили да завършат магистратурата си само с един семестър закъснение, никога не я завършиха. Тази година няма да се оставя на най-малкото нещо да ме откаже – минимум черен колан и С2 ниво по испански!

  • “Напускам!”

За разлика от предишното градивно обещание, с това тук си казвам, че ще премахна натоварващите фактори в живота си. Независимо дали става въпрос за дълго чакано напускане на работа или пък за напускане на „приятелска” среда, в която попадаме на повече интриги, отколкото на разбиране и подкрепа – това страшно обещание много рядко стига до своето реално изпълнение, защото, за нещастие, познатата (макар и не съвсем комфортна) ситуация изисква по-малко жертви и смелост от попадането в изцяло нова такава. Уви.

  • „Обичам те, ценя те”

95% от най-близките и важни за мен хора само подозират, че ги възприемам като такива, но нямат никакви писмени или устни доказателства за това. Вече повече от 24 години не мога да се науча как се казва „обичам те” или други близки производни. Все едно такива изрази в езика просто не съществуват. Това е огромен минус, характерен за повечето млади хора в днешно време. Около празниците неизменно осъзнаваме, че не даваме достатъчно на близките, все се заричаме, че ще променим това, но мине ли 5-ти януари, на практика продължаваме да ги приемаме за даденост. През 2016-та няма да е така, мили мои☺

Родена съм на 7-мо число и смятам, че 7 обещания за предстоящата година са напълно достатъчни. Искам обаче да разбера какво си казвате и вие в навечерието на първи януари. Споделете го в коментар и нека голямото „Нова година – ново Аз” започне сега!

Коментари

comments