Писмо до баба ми от XIX век

Писмо до баба ми

„Здравей, бабо!

Пиша ти от 21- ви век,

за да те питам

има ли за самотата лек?!

За да те питам

как се води близък диалог

с хората и даже с Бог?

За да ме научиш

не как се прави прежда,

а как раздава се надежда.

За да ми покажеш начин лесен

как да живея и умирам с песен.

Пиши ми, бабо, ти си дъ бест,

ще чакам от миналото вест…“

„Здравей, бабиното!

Пиша ти от 19 – ти век,

който не беше лек.

Да, тогава нямаше Нет

и къщите бяха от плет.

Тогава нямаше го Фейсбука,

основно ядене ни беше лука.

Нямаше Вайбър, Скайп и чат,

децата умираха от глад.

Мъжете не бяха с тесни дънки обути,

а отиваха в гората и ставаха хайдути,

Жените не бяха всеки ден в МОЛ- а,

а оряха нивите с вола.

Нямаше новини и риалити формати,

но имаше градини с истински домати.

Нямаше в сряда Шампионска лига,

но се вълнувахме кога ерген намига.

Нямаше на мегдана безплатен уай фай,

но хорото се виеше от край до край.

И макар светът да беше архаичен,

диалогът беше жив и личен.

Дори и най- простият кравар

не се криеше зад аватар,

защото в този отминал и далечен век

ценеше се да си истински човек.

Ценяхме не последната парижка мода,

а вярата, традицията и рода.

И не описвахме живота си със статус,

а го живеехме с поетичен патос.

Така че, мило мое внуче, дигитално,

ако искаш да живееш,

изключи си Нета моментално.

Това е на баба ти съвета личен,

а сега ти казвам „Чао!“,

че …почва сериала романтичен!

Ало, чу ли ми съвета, баба?

Уф, връзката е слаба…

Коментари

comments