Прелетна птица. Стихотворение от един младеж.

photo-1449357468578-d7b4e3ddccbc

Този път ще ви представим не прозаичен, а поетичен текст.

Ще ви запознаем и с Димитър Бочев, който пише по изключително нестандартен начин (повечето от неговите произведения са недовършени или започнати текстове на песни). Димитър е нов гост автор в creativU, а стихотворението Прелетна птица е неговит дебютен материал тук.

Прелетна птица

Лампата свети, комппютър, сядам да пиша,

наливам си уиски, музика, тялото диша.

Умът ми вика, кара се, спорим и ме пита

искам ли синът ми да има, да яде меда с пита,

искам ли да пита за едно, вместо да има до насита…

Държава проклета – всеки плюе, мрази и рита!

Искам ли в нея да живея вече сам се питам

Пролет птичка не прави, той иска да отлитам,

но птица по птица решава и цяло ято отлита…

Сърцето влиза гневно, едвам диша и вика:

„Пусни си песен, втора, изслушай и песен трета!

Нали си модерен, гледай малко снимки в ‘нета…

Спомни си полята, тревите и небето синьо,

спомни си как въждиша, втренчен в бялото било!

Сети се как настръхна, слушайки за Ботев, Вазов и Левски!“

„Хлапенце невръстно повярва, че така настръхва всеки…“ –

прекъсна го умът ми и пое руля на спора:

„Кажи, какво му дадоха билото и небето, ЗА БОГА?!

Безсънни нощи, нерви, стрес и 15 лева в джоба?

Техните изпратиха вече, а заплата чака далече…

Брат му, същият, безпомощен, времето изтече.

Но не е късно, глупако, те са млади момчета,

престани да го залъгваш с поляни и стари дървета!

Излизай, момче, спасявай се нанякъде!

Не те чуват! Никой те няма за побратим! Е,

опита няколко пъти, но стига ти толкова!

Излез, развий се, живей, както искаш, и толкова!“

Седя и гледам тъпо как двамата спорят

Сълзи ми тръгват, защото умът е прав в спора…

„Но чакай!“- кресна високо сърцето.

„Ами мечтите, историята? Ами лъвът в сърцето?

Кръвта, която тече ти във вените, ами детето,

което слушаше за робите и за битието?

Нима забрави Батак там, зад тези планини?

Нима забрави, невежа, за всички кръвнини?!

Недей, момче, не отлитай, не оставяй клетата –

майка ти, родината, не оставяй братлетата,

бори се, опитай се да промениш системата.

Излезте, момчета, водете битка на паветата!“

Трепери, червен е, задъхан гневно ме гледа,

мисълта за птицата остана някак си бледа.

Поглеждам ума, а той е потен, гневен, мълчи.

Сърцето е право, погледът му казва: „Остани!“

Събудих се, задрямал бях. Изгаснал е екранът.

Празна е чашата, онези двамата ги няма.

Сънувал съм, но сякаш две лица истински

пред мен спориха, голи и сами като скитници…

Ясно е, сърцето е силно, ще изтърпи…

Искам синът ми да усети трепета и в своите гърди.

Оставам само врабче в студената зима,

не съм прелетна птица и знам, че начини има..

 

Един младеж

Димитър Бочев

Коментари

comments