Снимане, хора, храна. През погледа на 15-годишния Христо.

Снимане, хора,храна. През погледа на Христо, 15-годишно момче.

Тази седмица creativU ще ви запознае с Христо Йорданов,  едно 15-годишно момче, което веднага грабна вниманието ни със своя специфичен начин на снимане, едновременно индивидуален и професионален, неприсъщ за толкова млад фотограф.

Христо Йорданов

Често може да го видите по малките софийски улички със статив в едната ръка и фотоапарат в другата.Това е той, Христо. След като преминава през активно рисуване и музика, решава да се отдаде на фотографията. До ден днешен, не се отделя от камерата.

„Първоначално снимах всичко около мен, но впоследствие портрета се превърна в приоритет и по-точно автопортретът. Стремях се да потопя зрителя в свят без правила, такъв, в който магията е ежедневие. На следващ етап открих, че за да усетиш душевността на другите хората, трябва да надникнеш в лицата и очите им. Много са случките, които мога да разкажа, но може би онези, които ме карат да настръхна бяха случайни срещи с възрастни дами по улиците на София и селските не-асфалтирани всяка една бръчка по лицето им издаваше характер, неволя, нескрита радост и мъдрост, а скромността и неподправеността им разваляха фокуса на апарата : „Недей бе, момче. Аз съм стара, за какво ме снимаш ?“. Ето такива хора обичам и искам да снимам – истински и личности, чийто образ не може да бъде изкривен от камерата.“

Христо Йорданов

Портретите го вдъхновяват, но се появява нова муза, отново потрети, но този път на храна. Според Христо, на пръв поглед, да снимаш хора няма нищо общо с това да снимаш храна, но всъщност двете неща си приличат. Твърди, че и ястията имат характер и не изглеждат добре от всеки ъгъл, а някои изкушения като сладоледа се оказват доста претенциозни пред обектива. И така, както казват апетитът идва с храненето.

Христо Йорданов

„Следващата стъпка беше да създам собствен блог. Исках да споделя всички онези неща, които обсебваха свободното ми време, а често и времето за подготовка за изпитите в седми клас. И да, мама беше строга, но справедлива: „Никакъв фотоапарат до петък“. Проблемът беше, че баба Илийца беше заместена с размисли в посока как фотографът на Джейми Оливър е заснел толкова фотогенично чили кон карне, а омразната формула за паралелепипед с планове за нова семейна екскурзия. Успях да прескоча трапа и да влезна в гимназия, в която да уча мечтания език – испански , вече имах блог, много идеи и съученички за снимане.“

„Фотографията ме прави щастлив, удовлетворен, вдъхновен и ме мотивира да виждам красивото навсякъде около мен. Забелязвали ли сте колко магия и идентичност се крие в една дъждовна капка на прозореца Ви ? Смятам, че човекът зад апарата е артист, който твори непретенциозно, разбираемо, прави изкуството по-достъпно. Ако Ви липсва настроение, хванете един фотоапарат. Това е магическата пръчка, която прави дори най-сивия ден да изглежда пъстър. А най-ценното на фотографията е, че запечатва момента, онзи миг, който няма да се повтори, онова чувство, което няма да преживеете отново … само с натискането на едно копче.“

Може да последвате младия фотограф в facebook или да посетите неговия блог и портфолио.

Коментари

comments