Театрален катарзис

1403649437-_DSC2788_2

Театрален катарзис.

Жени и мъже с надменни погледи и тънки цигари в ръце обсаждат Народния театър и отдалеч, освен на евтини парфюми, ми замирисва и на евтини хора.

Приближавам се до входа, стиснала здраво билет в ръка. Обичам да наблюдавам хората и то от чист мазохизъм (a още повече обичам сарказма по техен адрес, но това го пазя за себе си).

Идва време да влизаме и от изискани, столичаните започват да стават все по-кръвожадни…

Да не би театърът да ги остави навън…

Макар накуцващ и в окаяно състояние,той продължава да приема всички осъдени души на новото време.

Храм с религия, по-висока от всяка друга “официална” такава, и с много повече последователи. Библията му е сцената.На нея се показват “кирливите ризи” и на нея човек учи,стига да отвори душата си за това познание.

Тук няма място за нисши човешки страсти като егоизъм или завист.

Или позволяваш на крилата на Мелпомена да те понесат, или си оставаш “приземен” и роб на скучното ежедневие,съпроводено с праволинеен начин на мислене.

Описанието на мъжете и на жените в началото не е случайно. Със стъпването си вътре всички се превръщат в божи кравички и чакрите им се подреждат…и енергиите им се сливат в една душевно-приказна хармония. Хубаво е да виждаш, че все още сме истински, а не колаж от материални стремления и лоши погледи.Това ме кара да не губя вяра в човечеството и ме усмихва.

А за постановките… хммм, (поне според мен) не се разграничават в съзнанието, а се сливат едни с други в нещо като галактика и достигат до нас под формата на чиста емоция. Лятна вечер, закъснял трамвай или трудно сдържани сълзи.

В колби или в сърцето си ще го съхраняваме това така нужно ни изкуство?!

Мъжете и жените от балкона могат да отговорят след края на постановката. Дотогава аз ще си седя в червената мека ложа, ще си стискам билета и ще чувствам като за последно. Щастие. В театъра – този пъстър кукловод, водещ ни по ръба на живота.

Коментари

comments