50 нюанса сиво

50 нюанса сиво

Не смея да я погледна, защото ще съгреша.

Но знам, че тя е там, на улицата.

Мръсна уличница!

Виждам я, без да гледам.

Усещам я с всичките си сетива, дори с кожата си – настръхвам.

Тих копнеж минава като вълна през цялото ми тяло – залива ме нежната топлина на кръвта, която сърцето ми изтласква.

Искам да я милвам – копринено трепетно, с върха на пръстите и въздуха между тях.

Искам да плъзна ръце по нежната линия на нейните извивки. Да извая скулпторно и най-интимния детайл от релефа на нейните форми. А след това да вляза ритуално бавно в нея…

Да я хвана страстно с едната ръка, а с другата да осъществя контакт.

Да замълча за миг, преди да запаля „огъня“ в нея.

И накрая нежно да… завъртя ключа…

След което да дам газ до ламарина! Първа, втора, трета, четвърта, пета – докато ù скъсам скоростната кутия! Докато достигна предела на възможности ù – там, където се крие нейната съкровена различност. Която не може да се означи със сериен номер. Защото духът няма номер. Защото духът не е серийно производство.

Той е изкуство.

А изкуство може да бъде дори една най-обикновена кола, паркирана на улицата…

… Мръсна уличница, боядисана в 50 нюанса сиво, ама металик! Сив металик!

Коментари

comments