Broken Balkanz 2015 – Два дни пълно щастие, „munchies“ и тежък саунд

Вече повече от 24 часа се опитвам да започна този пост и да излея всичките емоции, които все още бушуват в мен след двудневната превъзбуда, която всъщност още ме тресе, обаче много мисли, много емоции, много нещо. Трудно ще е да ги систематизирам, но ще опитам.
Broken Balkanz
И така, 17.07.2015, с трима пичове се качваме на Витоша, местността Момина скала, еди каква си поляна. Велико място! В колата към 5 пъти проверяваме дали сме взели билетите, леко объркваме пътя. Накрая всичко ток. Стигаме, с пича на входа си правим хай-файв, защото се оказва, че се познаваме. Влизаме, тръгваме на оглед за познати с палатки, за да си оставим някъде раниците, понеже сме brainiacs всичките и нито един от нас не е взел палатка. Намираме къде да оставим раниците, откриваме ресторанта и сладкарницата! (човече, имаше сладкарница!!!), хапваме набързо, пийваме по една бира. Хората от ресторанта и сладкарницата са сложили специални цени, така като за нас, за евента, де. Личи си, че стикерчетата с цените са на 1-2 дни. Our munchies will be expensive. Oтиваме да се стоплим пред сцената. Аз, ze master brainiac, обувам клинче, до коляното, под късата пола (това ми е най-дебелата дреха), и мятам един суичър. Ш’съ живее. Засега. Часът е 8 вечерта.
Broken Balkanz
Скачаме, скачаме, скачаме. От време на време и други неща. Сцепвам се на High Roll, Telekinesis. Disphonia, Ogonek… В един момент дочувам „Сутринта“ на Клас (ка’й чес’но!). Ogonek, I love you, man! Та така, скачаме ние, особено Д., който е най-отпред през цялата вечер. Ние, останалите трима, сме една идея по-назад, да речем на втора-трета линия. В някакъв момент крашваме в ресторанта, за да хапнат момчетата по едно шкембе. Аз ям тик-так. Розов. И си тактувам с глава. Отиваме пак пред сцената. Скачаме. Умирам за една „Скаличка“. Телепортирам се в сладкарницата. Скаличка – флюп (звук от поглъщане), няма скаличка. Айде и една ментичка, и пак сме в играта.
Broken Balkanz
6 часа сутринта. Лягаме близо до сцената, за да чуваме музиката добре докато спим. Само аз имам спален чувал. Нях нях. Спи ми се зверски, но заспиването е невъзможно, защото бруталният бийт кара главата ти буквално да bounce-ва докато лежиш на земята. Криво-ляво, заспиваме. Събуждаме се в някакъв момент, за да се преместим на слънце. Благинка. Random туристи минават през поляната и като цяло се пулят, но пък някои се кефят. Един дядо идва при нас и пита: „Младежи, вие каква музика почитате?“ Друг дядо пък обяснява на охраната: „Аз съм виждал тук от радио Енджой да организират празненства, да раздават на децата балони, пък сега…“ Кхъ, кхъ, yeah, almost there.
14 часа (събота). Тръгваме да бродим из Витоша. Музиката звучи на километри. Няма да се изгубим. Стигаме до Боянския водопад, много ни се спи. Полягваме на едни скали (пак ми се яде Скаличка), и заспиваме.
 Broken Balkanz
Аз изгарям на ляв крак. Д. изгаря на монокъл (т.е., половин лице със слънчеви очила). Другите са на сянка. Два часа сън. Ставаме и палим нагоре. По баира. Неочаквано скоростно стигаме обратно до поляната и всичко започва отново.
Правим, струваме, помотваме се, става 20-21 часа, отиваме пак пред сцената, че иначе студено. Няма да кажа, че пак скачаме, скачаме, скачаме, защото е ясно. Аз пия ментичка, другите не пият нищо. Straight-edge отсeкъде. И секога!!! Айде, почти. Трещим до към 3 часа, Insom и Billain ни счупват главите. Аз много искам да гледам COOH, обаче на другите много им се спи. Крашваме в сладкарницата на по баклавичка. След 10 минути на масата има три глави. Само аз съм права и си денся. В 4 часа ми писва и събуждам пичовете с една ключова дума. След 7 минути сме пред сцената и отново трещим. L 33 е мега! Тълпата има повече енергия дори от първата вечер. Телефоните са без батерии. Splasheads и The Flo държат хората на крака мощно. Вече е светло. Ние сме неприлично щастливи, но след малко трябва да тръгваме. Damn.
httpv://www.youtube.com/watch?v=Ah-hllLztCM
На изхода се разминаваме с екип на БНТ1. Тъкмо навреме. По пътя надолу Д. се оплаква, че е толкова изморен, че му тежат очилата, а аз си представям импровизирания репортаж на БНТ с тяхната пословична компетентност. „Събитие от областта на електронната музика накара няколкостотин младежи да узурпират местността Момина скала в продължение на два дни. Преминаващи туристи споделят, че са потресени от случващото се, а група възрастни дами от клуба за народни песни „Бяла роза“, Горна Оряховица, твърдят, че празнуващите младежи се занимават дори с някои незаконни дела. В тази връзка, нашата репортерка проведе кратка анкета сред екзалтираните музикални фенове. На въпроса пушите ли марихуана, 85% от забавляващите се младежи отговарят с „Да“, а останалите 15% споделят „Да, ако има“.“
В заключение, Broken Balkanz премина отлично, но за съжаление зайчетата и сърничките са стресирани и вече 48 часа го карат на червени мухоморки. Аз, почти като зайчетата и сърничките, след като слязох на спирката на Софийски университет правих random тигели из Борисовата, докато реша накъде искам да отида и как да стигна до мечтания душ. Междувременно изгорях на потник и чорапи. Аграрен тен to the max! Сега си нося „крилцата“ с най-големия кеф.
Благодаря ви, HMSU, за невероятното събитие. Направихте ме безгранично щастлива. Другата година пак.

Нели Караиванова

creativРепортер & Автор

creativU Теам

Коментари

comments