Zero-Waste начин на живот, приложен у нас. История за едно лично предизвикателство.

Zero-Waste

Може би всичко започна, когато бях малка и майка ми ме учеше да си хвърлям отпадъците в кошчетата. Половината ми съученици си мятаха опаковките от сладолед по пътя от магазинчето до училище – нещо, което ме дразнеше. Много. От време на време аз им се “карах”, после свикнах.

Когато сестра ми се роди, порасна и започна да “щъка” подир мен, аз й предадох това, което майка ми ме беше научила. Естествено, тя попиваше като гъба и (за разлика от съучениците ми) възприемаше лесно.

Веднъж, когато ни бяха пратили до магазина и се връщахме, си бяхме взели вафли. Щом изяде своята, сестра ми се затича до най-близкото кошче, протегна се и пусна хартийката вътре. Една баба, стояща на близката пейка, беше видяла това и каза: “Браво, баби, добре са те научили”.

Бях на 10, но се чувствах като най-гордия родител.

Да, може би така започна всичко.

Втората ми история за увод на тази статия е по-различна. На 16 съм (т.е. вече почти човек) и в малкия град, в който отраснах, е дошъл моментът да направим важна крачка и да сложим кофи на ЕкоПак по улиците. Колко еко, колко “европейско”.

Майка ми започва да събира разделно и да изхвърля разделно, съседите – също, а в междучасията аз и съучениците ми спорим неуморно кой цвят за какво беше.

Една сутрин слизам долу в кухнята, където майка ми, както винаги, пуши и пие сутрешното си кафе. Аз, естествено, тръгвам да си правя “3 в 1” (тогава беше модерно) и изхвърлям пакетчето в плика, който е определен за пластмаса. Тогава майка ми поглежда и казва: “Няма смисъл, метни го в кофата”. В следващите няколко минути научих как всъщност въпреки разделното събиране в крайна сметка боклукчийският камион минава и събира абсолютно всичко на едно място, независимо дали кофите са на ЕкоПак, или не.

До месец на никого не му пукаше какво и в коя кофа изхвърля. Поредният “добре изпълнен” европроект.

Добрата новина е, че наскоро ЕкоПак и Чолаков публикуваха репортаж точно на тази тема, доказващ рециклирането на стъклото. Надявам се, че това не важи само за големите градове.

Сега аз съм на 23, пиша блог, активна съм в социалните пространства, интересувам се от света около мен и от хората, на които се възхищавам, опитвам се за живея здравословно и дори правя опити за по-екосъобразен начин на живот.

Всичко това ме доведе до видеото “Why I live a zero waste life” / “Защо живея, без да произвеждам боклук”, което всъщност е една от лекциите на TEDxTeen, водена от Lauren Singer.

“Да, бе. Няма как. Абсурдно е!” Това беше реакцията ми. След това се замислих как представената стратегия е неприложима в България, защото тук просто няма места, които предлагат подобна практика. Да не говорим как ще те гледат хората, ако започнеш да вадиш бурканчета и торбички в Лидл. Може би дори няма да те пуснат да влезеш.

Следващото, за което се сетих, бе, че милата ни родина ментално и физически е 20 години назад от т.нар. “бели държави”, въздъхнах и си казах “всичко с времето си”.

Интересът ми вече беше разпален. Последва кратко проучване, което ще резюмирам по следния начин:

В YouTube може да откриеш над милион и половина видеа на тема: “Живот без продукция на отпадъци”.

Google пък ми предложи малко повече – над осем милиона сайтове и блогове. Хммм, ако толкова хора го правят, значи едва ли е толкова трудно.

Това беше моментът, който беляза началото на едно едномесечно предизвикателство. Към мен самата. Към младия човек. Към тесногръдия българин, чиито първи мисли бяха: “Абсурд! Няма начин.”

Сумарно погледнато

Пресметнах, че седмично изхвърлям 2 торби боклук, за един месец – 8. Само аз за един месец пълня половин контейнер.

Kоличествoтo трябваше да бъдe драстично намаленo. Предизвикателството за мен бе за един месец да събера отпадъците си в една единствена торба. Всичко за майката природа и може би за малко по-чист въздух над София (сега е сиво-жълт). Както и да погледна ситуацията, всички печелят.

Лаура е успяла да побере отпадъците си от период от три години в един малък буркан. Имала е тактики и методи, които аз реших да приложа, доколкото мога в моята среда. Знаех, че няма да го направя на 100%, но дори и при 10% успех пак щях да съм доволна и да направя добра промяна в живота си.

За да успея да постигна целта си, въведох няколко на пръв поглед прости трика в ежедневието си:

Голяма найлонова торба с малки торбички в нея

Всеки има такава, аз – също. Но откъде, за Бога, успявам да събера толкова много малки торбички в нея?! Истината е, че винаги когато пазарувам, слагам всеки плод и зеленчук в отделна торбичка. Но защо? Щом се прибера, всички продукти задружно влизат в хладилника, незащитени от найлон.

Това беше първата стъпка – сбогом найлонови торбички, привет, памучни торби. Имам си личен фаворит – тези на Cyanoprom, които успяха да превърнат нещо толкова обикновено в нещо забавно и лично.

Чай през зимата

Неизменна част моето ежедневие в студените и мрачни зимни дни е чашата с чай. Пия около 3 чая на ден, след които, естествено, остават 3 използвани торбички. Това трябваше да спре. Най-елементарното нещо, което направих, бе да си взема насипен чай. Горещо препоръчвам какаовия чай (има вкус на горещ шоколад), който открих в Laika.bg.

Във фитнеса

Практиката ми беше преди тренировка да си взема една бутилка минерална вода. Това прави 12 пластмасови бутилки на месец, които замених с една стъклена бутилка (между другото, стъклото е много по-безвредно за организма в сравнение с пластмасата).

Започнах да “влизам в час” с тези трикове и скоро осъзнах, че голямата промяна всъщност е следствие от малки, почти незабележими промени.

Следобедното кафе в 4

Всеки си има ритуал. Моят е да пия кафе в 4 следобед, когато трябва да се стегна да избутам до края на деня. В сградата на офиса ни има малко кафене, в което правят капучино с 3 пръста пяна. Харесвам си го с канела, капаче и сламка. За един месец това прави около 60 картонени чаши плюс пластмасови сламки и капачета.

Малко трудно се сбогувах с тях, но реших, че фирмената ми чашка (с името ми) е перфектен заместител.

Друг пример, който искам да дам, са Starbucks и Costa coffee. Ако харесвате кафето им и поискате да ви го приготвят в термоса ви, дори ще получите отстъпка.

Рисувам

А с това действие върви и много разход на хартия (под “много” имам предвид МНОГО). Нали се сещате за онази филмова сцена, в която някой драска нещо на хартия, но не му се получава, затова смачква хартията и я мята към кошчето (като, естествено, не уцелва). Следващата сцена е как около кошчето има 50 смачкани листа.

Е, аз не съм чак толкова зле. Особено след като започнах да използвам гърба на “несполучливите” рисунки като хартия за записки (студентка съм).

Старите дрехи

Тук има няколко варианта за действие и те се определят от това колко “стари” са старите дрехи.

Вариант 1: Не са вашия размер, несполучлив подарък са или просто не ги харесвате. Публикувайте ги в Shedd. Така поне ще си върнете част от тяхната стойност, която ще можете да инвестирате в нещо по-добро.

Вариант 2: Не стават за продан, защото имат някакъв дефект, не ги носите и само заемат място в гардероба ви.

Съберете ги в един плик и ги оставете ДО кофите за смет. Неприятната истина е, че има много хора, които се нуждаят от дрехи и обувки и често ги откриват именно на това място.

Вариант 3: Не стават дори за носене, приличат повече на парцал за прозорци. Съберете ги в една торба и ги занесете за рециклиране в H&M. Те са едни от малкото магазини в България, които предлагат тази услуга (ако знаете за други подобни, ще се радвам да споделите в коментарите). Друг плюс от този вариант е, че в замяна на старите си дрехи получавате талон за отстъпка при следващото си пазаруване в магазина.

Излишно е да казвам, че не успях да достигна целта си, но някак самият стремеж към нещо подобно ме накара  да се чувствам доволна от себе си. Смятам, че малките промени, които всеки може да направи в ежедневието си, биха довели до по-кардинална промяна в живота на всички ни.

„Пътят от хиляди мили започва с първата крачка.“ – Лао Дзъ

Да се надяваме, че в близките години ще имаме подобни места в градовете си, които да следват идеята за zero-waste начина на живот.

Споделете вашите съвети и предложения за по-екосъобразен начин на живот в полето за коментари.

Коментари

comments